Дневниците на Разкази за Саня
Във вцепенението си, той не успя да реагира и тялото му се понесе безмълвно към– Сбрахме се за едно хоро до нея чешма, ага – отговори му Ясен. – Ама се...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би
Във вцепенението си, той не успя да реагира и тялото му се понесе безмълвно към– Сбрахме се за едно хоро до нея чешма, ага – отговори му Ясен. – Ама се...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би
Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната
се е паднал. Настаналата неразбория утихна отведнъж с изстрела на заптието.Таткото-слон бил огромен, мама-слоница била също голяма и даже за малкото слонче не бихме казали, че е малко. Съвсем м